Незнам какво ми става напоследък. Размислила съм се над разни мои любовни сполучия и несполучия и си вадя всевъзможни изводи. Не мога да си обясня откъде идват мислите ми и какво ги е провокирало. Мисля си за всички пъти, в които съм се влюбвала.  За всички пъти, в които някой ме е разочаровал. За моментите, в които ме е боляло и съм плакала вкъщи.  За най-големите ми страдания и за най-силната ми любов. Точно за последните две неща драскам в момента. В главата са ми. Ще ги мисля и разнищвам една по една.  Или просто ще ги смеся в резултат на хаотичните ми мисли. Всъщност ще видим какво ще се получи. Дано си изясня поне част от тях...

 

 Да започна с малкото момиче...

 Или представата на малкото момиче за любовта...

 Когато бях малка харесвах приказките. Всъщност...харесвам ги още. Особено онези за обикновените момичета, които мечтаят, пеят с птичките, страдат, защото са самотни и сънуват своя принц, който винаги накрая идва с цялата си прелест и двамата заживяват щастливо завинаги. И аз вярвах в подобна приказка. Беше преди. Отдавна. С годините тя ставаше все по-ненаивна и все по-тъмна и гадна и все повече заприличваше на сълзлив драматичен филм, но продължавах да вярвам в нея. Каква беше моята приказка тогава. Как си представях него. И колко пъти го срещах...

 

 Представях си го красив. Не толкова външно и цялостно. Просто хубава усмивка, тъмни очи, приятни жестове, спокоен глас. До ден днешен това, което най-много ме привлича в един мъж са неговите непринуденост и чувство за хумор. А повече от всичко може да ми направи впечатление умен и интилигентен мъж с внимателно отношение към жената до него. Рядкост са, а комплексари колкото искаш. Може би малко повече от жените, които пък изобщо незнаят какво искат. Та за принца... Винаги ми е липсвал в съботните и неделните дни, когато сама съм гледала Формулата. Липсвал ми е, когато съм обядвала сама, в любимите си заведения с изключен телефон, заради многото досадници, които не са се вписвали в моята приказка. Представяла съм си как го събуждам сутрин с френска любов, как закусваме заедно, четейки вестници и пиейки кафе, без да казваме нищо и после прекарваме целия свободен ден, въргаляйки се в леглото. Представяла съм си как вечер гледаме заедно мачове, филми на Скорсезе и слушаме любимата ми музика, на която правим секс. След не много време, разбира се, имаме много деца, които порастват щастливи и обичани пред нас. След това на нас ни остава достатъчно време да караме мотори на морето с готини кожени якета и все още така влюбени въпреки многото години заедно зад гърба ни. Мечтала съм да остареем заедно някъде сами, обичайки се докрая силно и пламно през целия ни съвместен живот. Много са били представите ми. Някои доста наивни. Особено така както ги написах звучат направо недостижими. И такива се и оказаха повечето от тях впоследствие. Други ми се случиха. Трети бяха изпълними, но не допуснах да се случат, защото хората не бяха правилните такива. Чаках. Срещах много различни и интересни мъже. Трудно някой мъж може да ми направи впечатление и да ми хареса истински. За съжаление повечето са ми открити карти и мислите им прозират след 5 минутен разговор. Нямам нужда от такъв човек до себе си. Не съм лесна и обикновена жена и искам до себе си също толкова уникален и истински мъж. Имаше хубави. Разбира се, се влюбвах. Понякога съвсем леко, друг път ме удряше силно в главата. Престанах да мисля за приказката и да чакам тя да ми се случи. И започнах да изживявам реалността...

 

 Срещнах един. Втори, трети. На някои показах страстта си. На други - нежността си. С трети обичах да говоря. Други ме караха да се смея. Двама ме нараниха. Първият се върна, аз вече обаче бях далеч от него. Другият до ден днешен има лошо мнение за мен, защото не можа да ме опознае. Спря да ми пука доста след като си навредих, заради това, че бях отхвърлена от него. После срещнах още  няколко. Повечето си струваха. На един му изпотроших колата с бухалка, защото незнаеше как да се държи с мен и ми скапа живота с ревността си, истериите си и психопатщината си. На друг разбих сърцето неумишлено, малко след като разбиха моето. Съжалявам искрено, за което. Сега сме добри приятели. На много донесох усмивки и малко любов. Но никой не беше Той. А той все пак се появи. Далеч от всичките ми представи  и идеали. Появи се, защото престанах да го търся. Ако бях продължила, нямаше да го видя. Ужасно различен от мен като разбирания и мислене, много спокоен, зрял, със светли кристално сини очи, хубаво тяло, светли коси, тъмна кожа. Не си пада по Формулата .Може би с времето я хареса повече. Но продължавам да я гледам сама в събота и неделя. В моите заведенията започнахме да ходим заедно. Оказаха се любими и на двама ни. Намерихме нови такива, в които имаме прекрасни моменти. Събуждането с френската любов не е често явление. Поспаланка съм и рядко се събуждам първа. Което си има своите предимства! :) После обаче бързо си наваксвам. Мачове почти не гледаме заедно. Подценява ме заради това, че съм жена и предпочита да гледа срещите с негови приятели. Разбирам го и нямам нищо против. Абе готина мацка съм, когато искам не правя проблеми. Доста съм опака обаче и своенравна. Но за някои неща съм се отказала да споря. За мотора - забравих. Беше най-голямото ми желание и мислех скоро да си купя. Забраниха ми. Единственото нещо, което ми е забранено е това. Дори незнам как се осмелиха да ми кажат : "Забранявам ти!". Но го разбах - страх. А всъщност трябва ли да се съобразя с това? Незнам. За музиката и секса...още не се е случило. Смисъл сексът се случи. Но не вкупом с другото. С онова, което исках да споделя. Колкото и глупаво и смешно да изглежда, това желание остана най-силно. Исках да присъства много в реялния ми живот. Понякога се чувствах готова. После усещането изчезваше. Така и не я споделих с никой. Жалко, нали? Или може би така е по-добре. Едва ли някой ще го разбере това. Мои си мисли... I can taste more than feel... Приех, че няма да стане. Поне засега.

 

 Разликата между приказките и моята реална история е, че принцесите срещат своя принц преди да порастнат и той си остава един и техен докрая и завинаги. А аз срещах много мъже. Толкова много, че на някои дори не помня имената. Не съжалявам. Тези, които не са останали в спомените ми явно не са си заслужавали да ги помня. При спомена за другите се усмихвам. Всеки от тях ми е дал много любов. Аз я приемах и ги водех по своя път. Не съм била тяхна. Никога не съм им била отдадена. Малко познават тялото ми. Странно, но много си мислят, че още имат шанс. Но аз никога няма да се обърна назад. Била съм влюбена много и преди. Разочаровали са ме. Обръщала съм се веднъж. Прощавала съм, била съм благосклонна. Дори ми се случи да прекаля и се престорих на човек, който не съм. Много жени го правят, когато не намират друг изход. А това не е изход, а нищо повече от тъпа, много тъпа постъпка. И това е може би нещото, за което най-много се обвинявам, защото беше грешка. Но повече не го правя, не се връщам назад. Колкото и да съм искала някой в миналото, щом веднъж съм си тръгнала, той си остава в спомените ми. А скоро ме обвиниха в маниакално преследване. Всъщност аз съм тази, която бяга. Затова може би продължавам да бъда гонена...

 

 Сега си мисля, че сбъдването на идеалната приказка и пренасянето и в реалността не е най-важното. Писала съм в предишни постове за възвишената любов, в която вярвам. Вярвам, че не е перфектна, че освен хубавото, което ти дава, тя боли и те кара да страдаш. Носи ти усмивки, понякога си ги взима, но остава при теб със своята красота и отдаденост. И именно това я прави така истинска и недосегаема. Разбираш го чак, когато ти се случи. А преди това вярваш в нещо нереално и все си намираш причини да избегнеш това, което е пред теб, а с времето те стават повече. Но на мен ми се случи. Мина доста време оттогава, но чувството остана. Ако трябва да съм честна, понякога, когато се ядосам или се почувствам изморена, имам усещането, че всичко ми се изпарява и остава само обичта към човека. Защото обикна ли някой, аз обичам завинаги, дори другото да си е отишло, дори отсреща да ме намразят. Имам прекалено много любов в себе си, за да смогна и да мразя. А повечето хора имат достатъчно хубави качества, за да помниш тях, а не другото. И в случая си мисля, че в крайна сметка успях да обикна човек, който не е принцът на бял кон, чийто обряз съзнанието ми беше нарисувало в детството ми и ранните момичешки години. След всички принцове, преминали през живота ми и опитали се да ме заведат в своя дворец, аз се влюбих в един обикновен мъж, който никога преди това не е присъствал в съзнанието ми по никакъв начин. Затова и не сгреших. Не се забалудих, водена от грешни представи и илюзиорни мечти. Всичко, което се е случи между нас ми е скъпо. Много хора не го разбраха. Имаше и такива, които не го приеха и не можаха да свикнат. Някои си мислеха, че всичко е преструвка и компромис. В други събуди злоба и ревност. ___В мен - събуди любов.Сега нямам нужда от нищо друго. Не искам повече разменени телефони, случайни срещи, мъже, които да ме оглеждат и да си мислят, че в този момент мога да бъда тяхна. Искам да изживея тази реалност. Защото това е мойта приказка. По-красива и от тази на Пепеляшка...

 

Благодаря ти!

 

 

 

 

в тоя дворец няма ли свещи..

Заболя ме главата от черните букви. Не мога да го доизчета до край

Поправям грешката!
Сега го забелязах.:-))))

"Двама ме нараниха" Ама как, зедно ли? :-)))
Този път доста си пописала за себе си. Мисля, че ти е време вече за деца. ;-)
И това за свирката сутрин много ми хареса ;-)

Много се радвам, че си открила човек, който доближава представата ти за твоя принц.

А за френската любов сутрин - предпояитам мен да ме събудят по един особено приятен начин - просто с отместване на бельото ;)

Сохо, добре е като ти отместят пликчетата, да ти потреперат коленцата :-)))
Какво ще кажеш и теб да те наранят двама? ;-)

звучи изпепеляващо :))) Пусни коз - кои са двамата :)

ммм и аз много обичам така!

Макар, че все пак предпочитам да събудя човека до себе си по хубав начин.

P.S. Щях да напиша мръсотийка!:D:D:D

Ех, не е далече май времетo, когато всички ще побутваме количката!:D:-)

Двама наведнъж...не звучи лошо, ама за друго!:-))

е истинска и трябва да я четем на първа...но там става с абонамент.
така...за любовта знаеш ли, нито съм го търсила като тебе мъжът, нито съм го срещала.
просто зная, че него го няма и затова не съм го превърнала в самоцел.
задоволих се с малкото, което Бог ми прати, а може би е този, който ти след дългото лутане си срещнала накрая..
съдби, пътеки, различни са... пълна съм с любов, но не мога да я адресирам към един мъж, който така или иначе ще ми разсипе живота. раздавам я на хора, които заслужават, трансформирам я в изкуството си. пък тя ще се върне...
но ме окуражи - сигурно и аз като тебе ще получа това, което искам от живота.
зная, че идва накрая.

благодаря ти за прекрасния коментар!:-)))

Има една песен, в която се пее: "All that you need will surely come!" Обичам да си го повтарям, макар в певечето случаи да не съм вярвала в това и да ми се е струвало наивно.

Ти си трансформирала и насочила любовта си надругаде. И щом това ти дава смисъл, значи си струва. Макар другото да е нещо, за което всички мечтаем.:-)))

А пък аз не получих това, което исках. Получих нещо по-хубаво. Но кой знае дали и то няма да ми разсипе живота?...:-)))

Поздрави!
Искрено се надявам, че накрая ще дойде!:-)))

сохо, ето ти коз... тилинет и берлинале ;-)
veronicka, мисля че съм готов да заредя фурната :-D

чудесни предложения отправяш към сохо!:D:D:D

че приказките завършват със сватбата ;):)))))))))))
Вземи за пример която и да е приказка :)))

мммда, прав си.

Аз не искам моята приказка да свършва така.
Макар че, каква рокля към си харесала!:D:D:D

Благодаря ти за коментара!

Реших нещо по секси, а ти ....

Звучиш примирена.
Аз пък обичам приказки. ;)

Уникално си го описала !
При мен е същото ,но аз...още не съм го срещнала ...
Бъдете щастливи :)

знаеш, че съм такава наистина! ;-))))

незнам дали съм го срещнала. Надявам се да е така. Нали знаеш - времето ще покаже... А дано през това време ти имаш своята приказка. :-)))

При мен май пак греда хахахха Сефте:Р Но относно принца-май основното за крехката ми личност е,че аз се влюбвам в именно уж обикновени мъже,но като си нарека,че не та не-ТОЙ е и става супер мазало....whatever. Предполагам ще се измъкна за пореден път:)Поздрави и мноооого сутрешно щастие;Р