От няколко дни насам ми е доста криво.Тъжна съм, мълчалива и затворена с себе си.Обикновено оставам тиха в тъгата си, когато я изпитвам, дори усмихната.Сега обаче искам да си отиде от мен.Незнам от какво е причинена, или по-скоро не искам да си го призная, за да не разбере тя, че съм й толкова подвластна.Би ме подчинила още повече на волята си.И ще й е лесно, защото съм се предала пред нея.

...

 Онези, които ме познават оттук, дори и отскоро, са се убедили, че съм много инатлива и своенравна и че много трудно нещо, камо ли някой може да ме пречупи, да ме натъжи или да ме ядоса.Но ето, че има хора на които им се отдава лесно.Броят се на пръстите на едната ми ръка, но затова пък са способни, ако искат само с една дума или жест да преобърнат целия ми свят и да го направят ужасно красив.Или по същия начин да откраднат щастието от деня ми и да заличат усмивката от лицето ми.Колко съм ранима само, когато обичам!Всички сме такива.Само че на мен ми харесва.Може би сама търся причина да плача, да ми е криво.Ок...намерих си я.Или по-скоро ми я подариха.Сега не искам да я усещам.

...

 Тръгвам да пиша.Трия.Пак започвам.Трия думите отново.Мислите в главата ми са толкова много и са така хаотични.Искам да изтрия и тях.Опитвам се, обличайки ги в думи.Не се получава.Не ме освобождават.Още са в главата ми и замъгляват съзнанието ми.Имам нужда от водка.Банално, глупаво, с доста последствия.Но помага.Поне за момента.А аз имам нужда да мина по-лесно точно през този момент.Колкото да поема дълбоко въздух.След това ще се усмихна отново.


 Ставам.Отивам до хладилника.Минавам през огледалото.Поглеждам се.

 През целия си живот съм се старала да бъда перфектна.Перфектният характер на перфектната жена, перфектно обичаща; перфектната любовница с перфекнтото тяло; перфекнтите жестове; перфектната приятелка,перфектно разбираща.Правила съм го без да следвам модел.Без да позьорствам и да губя дори малка част от себе си.Просто винаги съм вършела дори рутинната си работа перфектно.Такава съм откакто се помня.Превръщала съм слабите си страни и недостатъците в силни такива, преди да се превърнат в мои комплекси.А в нещата, които ми се отдават съм вървяла още нагоре.Може би затова съм постигнала толкова много досега.И продължавам.Зарежда ме, досега не ме е изморявало, харесвам живота си.Много го харесвам.Сигурно затова се научих да се обичам неегоистично.Но сега имам нужда от почивка от самата себе си и този живот.Имам нужда от почивка от спонтанността ми, от идеалнта аз, от ранимата мен, от екстремния ми характер, от вечната ми жажда за живот, от преливащата в мен нежност, страст и чувственост, от мислите ми, идеите, целите, мечтите, любовта ми.Имам нужда да спра да обичам.Другите.Себе си.Него.И теб.

...

 Спирам за миг.Почти не помня какво съм писала по-горе.Малкото ми останали бегли спомени и тръпчивият вкус на чиста водка върху езика ми, ми припомнят, че не се чувствам добре.Никога не го признавам, когато се чувстам така.Винаги натъпквам негативните емоции дълбоко в мен, залъгвайки се, че ги няма.И винаги в един момент те надделяват, аз рухвам макар и аз ден и от мен не остава нищо.Но сега го казвам дори пред себе си.Слаба съм.Наранена.Обидена.Тъжна.Имам нужда от прегръдка.Ако я получа ще я отблъсна.Ако някой приятел беше до мен сега щеше да счупи чашата ми в земята, крещейки, че това не съм аз и че постъпвам глупаво.Да.Не съм аз.Но имам нужда за малко да бъда такава.Друга.Искам да ме видиш от тази страна.

...

 Ставам отново.С насълзени очи и празен поглед.
 Оставам сама.Без силната самоуверена жена.Онази, в която мъжете се влюбват.
 Сега съм само малкото нежно момиче, което иска светът да престане да изцежда силите й с желанието си да я докосне.
 Не съм перфектна.Но ми се иска да съм идеална за теб.Няма да се старая.

 Какво ти е нужно?
 Не ми казвай.Аз знам.Но няма да го гоня.

 Тук съм.Точно такава, каквато съм.